Photo of the day – 25.06.2017

с.Кубратово, България.

25.06.2017

Advertisements

Корабчето и крепостта

Когато се облегнеш на парапета на крайдунавската градина във Видин можеш най-спокойно да помахаш на Румъния. Северната ни съседка е толкова близо, че се чудя дали хората, които живеят тук, си правят разходки до нея както асеновградчани идват да пият кафе на центъра в Пловдив. Ей така, за разнообразие.

Не обиколих цялата градина и не знам дали по големина може да се сравнява с морските градини на Варна или Бургас (май не може), но усещането за мен беше подобно. Дунав ми вдъхваше повече спокойствие, отколкото като съм на морето. Така е като ги няма пренаселените плажове и остава само присъстието на водата.

Във водата се разминават няколко лодки, велоалеята върви успоредно на реката и пейките гледат към нея и Румъния. Това беше първото ми посещения във Видин и отидохме там без никаква идея какво да видим най-напред и къде да отидем, така че започнахме разходката си в случайна посока. Гладът настъпи малко след това и вечният въпрос “Какво ще ядем?” пак се зададе. Този път се съсредоточихме върху по-скоро върху “къде” отколкото “какво”. Едно от първите неща, които  се забелязва Continue reading

Магурата или мястото, където се чувстваш малък

Да стигнеш до Магурата не е никак лесно. Няма значение дали тръгваш от София, Видин или Варна, пътят е истински кошмар – тесен, неподдържан, с остри завои и каращи като луди хора. Както и да е, стигаме до пещерата.

Спира се на малък паркинг и после се тръгва по стълби към пещерата. Изкачването не е много, за 5 минути се стига до входа. Това и фактът че се стига с кола до там кара жените да си мислят, че няма да имат проблеми като дойдат с чехлички и полички – нещо за което съжаляват още на входа на пещерата. Но едно по едно. Continue reading

На път по Великден

Великден, 2016.

Или както стана известен в София – голямото преселване :)). Масово хората започнаха да се изнасят за почивните дни още от четвъртък сутринта (макар, че си беше работен ден) и се образуваха типичните за града задръствания, обаче през целия ден. Кои бяха тръгнали за Гърция, кои за родните си градове, не знам, но много бързаха. Нашите планове бяха малко по-различни и включваше посещение на няколко града. За жалост по работа, но това  не пречеше да се насладя на пътуването. Маршрутът беше: София – Пловдив – Хасково – Поморие – Добрич – Гълъбово – Белово и прибиране в София.

Попаднахме на най-хубавото време за дълго пътуване с кола – пролетта. Особено когато минавахме през Стара планина не можех да откъсна поглед от зеленината наоколо. Благодарение на това пътя не доскучава. Естествено изминахме доста път докато стигнем до нея (повече отколкото очаквахме, защото си изпуснахме изхода на магистралата). Но преди това трябваше да изтърпим почти двучасово излизане от София, защото и ние бяхме от решилите се да тръгнат по-рано, за да избегнат задръстванията (ha-ha, joke’s on us).

Първия ден от пътуването (София – Пловдив) си премина в заобикаляне  и изпредварване на коли. През втория ден (Пловдив – Хасково – Поморие – Добрич) хората вече бяха стигнали там, където искаха и общо взето си бяхме сами по пътя.IMG_1635

Continue reading